11 июн. 2013 г., 09:28

Обади се

940 0 10

 

 

     Казах ти го с думи,

                         задъхано издишах ги:

     "Обичам те!" - ти чу ли?

                        Нима е било излишно?

 

     "Много те обичам!" -

                         с фибрите си поеми го 

                                            като песен, 

     отпусни се, релаксирай

                                           поднебесно.

      Нима в това не намираш смисъл?

 

      Но ако след години

                               търсене на принца

      все още чувстваш се сама -

                                                обади се -

      да съберем пропуснатите

                                                   мигове,

      че няма принцове,

                                   аз съм ти съдба! 

 

 

 

    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...