11.06.2013 г., 9:28

Обади се

936 0 10

 

 

     Казах ти го с думи,

                         задъхано издишах ги:

     "Обичам те!" - ти чу ли?

                        Нима е било излишно?

 

     "Много те обичам!" -

                         с фибрите си поеми го 

                                            като песен, 

     отпусни се, релаксирай

                                           поднебесно.

      Нима в това не намираш смисъл?

 

      Но ако след години

                               търсене на принца

      все още чувстваш се сама -

                                                обади се -

      да съберем пропуснатите

                                                   мигове,

      че няма принцове,

                                   аз съм ти съдба! 

 

 

 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...