Обади се любов, не ме мъчи.

Не усещаш ли, че с мене искам да си само ти?

Обади се любов, недей мълчи, защото моето сърце за теб тъжи.

Глас в пустиня моят е сега.

Глас и само ехо, сякаш съм във тъмна пещера. 

Самотата е убийствена, когато съм далеч от теб. 

Не чуваш ли гласът ми мило, за тебе той зове, търси те навред?

Обади се любов, ти способна ли си на това? 

Да обичаш истински човека подарил ти любовта? 

Подарих ти не сърцето само, а моята душа. 

Да я обикнеш мило е желанието ми на света. 

Обади се любов, време е за истинска такава. 

Пламенна и чиста, пред нищо да не се предава. 

Любов която те докосна във сърцето и накара го любима да полети в небето.

За такава истинска говоря ти сега. 

Защото нямай ти съмнение в това, че само теб ще те обичам на света.