14 сент. 2013 г., 13:40

Обеща ми

1.1K 0 6

Обеща ми небе. И Земя, и Вселени,
и парченца от нежност - обвили безкрая,
и кристали от обич, в моя ум наслоени
от самотните нощи пренаписали рая.

Обеща ми любов. И очи, и сърдечност,
и пречупени с поглед две ядра на вулкани,
две смутени сърца, впити в бездна от вечност,
незараснала нежност върху нощните рани.

Обеща ми пътеки. И път, и спасение,
и красиви поляни, край нашите спомени,
и съдби - бели птици, мечти, избавление,
топъл мрак върху нас - от страстта ни измамен.

Обеща ми небе. С кръстопъти от облаци,
с нарисувани мисли през лъчисти завеси.
Твойто бяло небе. В мойте пясъчни замъци...
Обеща ми живот, но не каза - къде си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Обеща ми небе. С кръстопъти от облаци,
    с нарисувани мисли през лъчисти завеси.
    Твойто бяло небе. В мойте пясъчни замъци...
    Обеща ми живот, но не каза - къде си..."

    Финалите на стиховете ти са като пробождаща карфица...
  • Точно това му е хубавото ...
  • харесах!
  • Много хубаво и докосващ финал!
  • Поздравления!Дано обещанията се изпълнят!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...