Обеща ми небе. И Земя, и Вселени,
и парченца от нежност - обвили безкрая,
и кристали от обич, в моя ум наслоени
от самотните нощи пренаписали рая.
Обеща ми любов. И очи, и сърдечност,
и пречупени с поглед две ядра на вулкани,
две смутени сърца, впити в бездна от вечност,
незараснала нежност върху нощните рани.
Обеща ми пътеки. И път, и спасение,
и красиви поляни, край нашите спомени,
и съдби - бели птици, мечти, избавление,
топъл мрак върху нас - от страстта ни измамен.
Обеща ми небе. С кръстопъти от облаци,
с нарисувани мисли през лъчисти завеси.
Твойто бяло небе. В мойте пясъчни замъци...
Обеща ми живот, но не каза - къде си...
© Чавдар Всички права запазени
с нарисувани мисли през лъчисти завеси.
Твойто бяло небе. В мойте пясъчни замъци...
Обеща ми живот, но не каза - къде си..."
Финалите на стиховете ти са като пробождаща карфица...