12 апр. 2007 г., 11:36

Обещай

782 1 2
Обещай ми, че ще си тук.
Обещай сърцето да разпалиш.
Обещай, но не издавай нито звук.
Обещай, че ще ме вдигнеш и ще ме изправиш.

Обещай, че ще ме обичаш.
Обещай и се заклей.
Обещай, че винаги ще ми се вричаш
и сърцето ми отней.

Обещай, че ще те има тук, до мен, всеки ден.
Обещай и душата не погаляй с коприва.
Обещай, че ще си до мен.
Обещай, че няма да застане между нас злобата ядлива.

Обещай дори да е присъда.
Обещай дори да е лъжа.
Обещай, спокойно: няма да те съдя,
когато пак за теб тъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моисей нали се сещаш , че стихотворението е мое.Не искам да те обидя , но айде не ми поправяй стихотворението.Все пак е мое , а ти си го пишеш по друг начин.Нали се сещаш , че ако го променя няма да е мое , а ще е твое.А щом съм го написала така значи така съм преценила.Като искаш да е по друго яче напиши си ти.Айде за в бъдеще бъди така добър ако имаш някакво мнение за стихотворение си го кажи , а не ми променяй творбата.Щото това , което променям го решавам аз , а не ти и от къде на къде ще ми казваш.Като напишеш нещо си го променяй колкото искаш.
  • Хубавият замисъл трябва и да се оформи по съответния начин. Нека да опитаме!
    Обещай ми да си тук,
    обещай да ме разпалиш,
    обещай, но не издавай звук,
    обещай да ме изправиш!

    Обещай да ме обичаш,
    обещай ми го чрез клетва,
    обещай да ми се вричаш-
    тъй сърцето ме съветва.

    Обещай да си до мен,
    обещай и нежно погали ме,
    обещай, че запленен,
    няма да допуснеш злоба заядлива!

    Обещай, дори да е присъда,
    обещай, дори да е лъжа,
    обещай, аз няма да те съдя,
    когато пак за теб тъжа.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...