25 янв. 2010 г., 11:36

Обещание

2.3K 0 14

.


ОБЕЩАНИЕ


От тук ще си отида някой ден,

ще тръгна бързо -  без да се обърна,

ще напусна този свят студен

и ще мога скъпи хора да прегърна.

 


Не знам кой дявол ме докара тук

или това е промисъл на Бога

очаквах, че живот живеят друг,

но да бъда като тях не мога.

 


Тук пея"Хубава си моя горо"

и "...ти си земен рай...",

но хванат на гурбетското хоро

дните ми нижат се без край.

 


Това за мен ще си остане само спомен

и ако трябва земята ще обърна,

но от тук ще си отида някой ден

и при себе си отново ще се върна.

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Произведението е включено в:

ОБEЩАНИЕ спазено 🇧🇬

ОБEЩАНИЕ спазено
10,00 BGN
2.2K 1

Комментарии

Комментарии

  • Много от нас няма да се върнат, Наско. Събудихме се сред гъсти, непознати гори, като Гретел, но Хензел го нямаше до нас, да пуска камъчета по пътя за връщане. Стотици подобни съдби срещнах тук. Сами станахме на камъчета, да начертаем пътя на децата, но пък как светим само! Нулевият старт на ново място си има и своята прелест и е чудесно училище!
    Поздрави!
  • Чудесно си го казал!
    Винаги се връщаме при Родината!!!
    Поздравления!
  • А може би никога не си си тръгвал...!!! Привет Друже
  • Наско,млади ми приятелю.Четейки стиха ти ,сърцето ми,не само се преобърна, а и заплаках.Такава е емигрантската участ.Но,съм се убедила,че не всеки може да бъде емигрант.Стават само силните-да робуват и духовно да се запазят.
    И в края на деня все пак да те поздравя с 3 МАРТ БЪЛГАРИНО.Да си жив и здрав,и много щастлив.
  • Поздрав!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...