1 янв. 2008 г., 17:26

Обещание

1.5K 0 6
ОБЕЩАНИЕ

-------------------



Никога не ще те пусна да си идеш,

никога недей да ме отблъскваш ти,

ще бъда вечно щастието твое,

ще бъдеш всичко мое ти, нали?



Сълзите аз от бузите си ще изтрия,

а твоя страх завинаги ще отлети,

ще бъда аз защита твоя,

така сърцето ти шепти.



Толкова невинна и прекрасна,

любовта ти някъде във теб стои,

разбрах защо понякога си толкова нещастна,

поглеждайки през твоите очи.



Не позволявай аз да се изгубя,

не давай чувствата ни времето да разруши,

кажи ми само - тази нощ ще бъда буден,

сърцето свое просто леко отвори.



През бурята на дните, сред миговете кратки,

докато имам сили аз ще те държа,

а после, заедно със спомените сладки,

в света отвъд пределите на моите мечти ще отлетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...