1 янв. 2008 г., 17:26

Обещание

1.6K 0 6
ОБЕЩАНИЕ

-------------------



Никога не ще те пусна да си идеш,

никога недей да ме отблъскваш ти,

ще бъда вечно щастието твое,

ще бъдеш всичко мое ти, нали?



Сълзите аз от бузите си ще изтрия,

а твоя страх завинаги ще отлети,

ще бъда аз защита твоя,

така сърцето ти шепти.



Толкова невинна и прекрасна,

любовта ти някъде във теб стои,

разбрах защо понякога си толкова нещастна,

поглеждайки през твоите очи.



Не позволявай аз да се изгубя,

не давай чувствата ни времето да разруши,

кажи ми само - тази нощ ще бъда буден,

сърцето свое просто леко отвори.



През бурята на дните, сред миговете кратки,

докато имам сили аз ще те държа,

а после, заедно със спомените сладки,

в света отвъд пределите на моите мечти ще отлетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...