entropy (Венцислав Димов) entropy (Венцислав Димов)
19
Jan 1, 2008, 5:26 PM

Обещание

  Poetry » Love
1.5K 0 6
ОБЕЩАНИЕ

-------------------



Никога не ще те пусна да си идеш,

никога недей да ме отблъскваш ти,

ще бъда вечно щастието твое,

ще бъдеш всичко мое ти, нали?



Сълзите аз от бузите си ще изтрия,

а твоя страх завинаги ще отлети,

ще бъда аз защита твоя,

така сърцето ти шепти.



Толкова невинна и прекрасна,

любовта ти някъде във теб стои,

разбрах защо понякога си толкова нещастна,

поглеждайки през твоите очи.



Не позволявай аз да се изгубя,

не давай чувствата ни времето да разруши,

кажи ми само - тази нощ ще бъда буден,

сърцето свое просто леко отвори.



През бурята на дните, сред миговете кратки,

докато имам сили аз ще те държа,

а после, заедно със спомените сладки,

в света отвъд пределите на моите мечти ще отлетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Димов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0