17 окт. 2010 г., 20:26

Обещание

995 0 2

Затварям очи и броя до девет,

а когато ги отворя, ти ще си пред мен.

Такъв, какъвто те измислих в неделя

в спрялото време на пустия ден.

 

 

Тогава обещах да те обичам,

както април обича пролетта.

Обещах да бъда твое момиче,

както пожълтелите листа принадлежат на есента.

 

 

Но не помня вече колко пъти те заклевах

да ме търсиш в онова небе.

Което вечер, когато е студено,

ще те топли като прегръдка на дете.

 

 

И там... от пре-многото простори,

под най-ръждивия ще те чакам.

Впила нокти в разядената (ми) утроба,

ще разбера дали наистина те заслужавам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...