Обещание
Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам,
както април обича пролетта.
Обещах да бъда твое момиче,
както пожълтелите листа принадлежат на есента.
Но не помня вече колко пъти те заклевах
да ме търсиш в онова небе.
Което вечер, когато е студено,
ще те топли като прегръдка на дете.
И там... от пре-многото простори,
под най-ръждивия ще те чакам.
Впила нокти в разядената (ми) утроба,
ще разбера дали наистина те заслужавам...
© Инна All rights reserved.
Браво !!!!