15 нояб. 2007 г., 15:54

Обещания

1.3K 0 25

 

Обещавам да съм силна,
нежно да не ти шептя,
след задъханото ехо,
да не тичам... и да горя.
Да не вярвам, обещавам,
във вълшебства, в чудеса,
че ще бъда във съня ти
чакана с любов жена.
Обещавам да забравя,
мимoлетен нежен полет,
шепи топли да не стискам
с ласки парещи за теб.
Аз съм вятър, обещавам
да притихна с песента,
но разпалиш ли жарава
с бурята щe полетя...
Ще завихря, като хала
трепета на нежен зов,
ще разпаля във пожара
огнената си любов!
Обещавам ли, кому са нужни
обещания във словоред!
Не запомняй обещания!
Просто искам да съм с теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....