6 авг. 2017 г., 22:34

Обет за Любов

931 1 4

Може би... в друг един живот
живели двама, влюбени и млади,
на кладата горели от любов,
отпивали от болката с наслада.

Греховната, дарена им от Бог,
/от хората отричана тотално/,
прегърнала душите с таен зов,
всевечно, па макар така скандална.

Тя – млада монахиня, той – отец
на служба в манастира за девици,
съшивали си мислите с конец,
с везмото свързващо съдби на птици.

Мечтаели без страх да полетят,
да минат през високите дувари,
с кандилцето в ръце, без свян и страх,
то пътя им да свети, да ги пази.

Но за беда, игумен ги видял.
Светулката щастлива ги предала.
И раят в миг превърнал се на ад,
крилете им прекършени остали.

Но помни манастирът и до днес,
спомен... за любов недостижима,
как две души, отдали са обет
пред Бога свой, за бъдеще незримо.

 

05.08.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...