Пламен_Бончев (Пламен Христов) Пламен_Бончев (Пламен Христов)
4 20
31 мая 2018 г., 10:56

Обезмислено умиране...

1.2K 2 2



Прегръдките през тъмното са като мостове -
през бездната прехвърлят спомени
С пръсти впити в сърцата,
се молим да заспиваме без болка,
преследвани, разбити и оспорени...
Разпенени вълни от сухи плачове
разстилат сигурност без мярка...
Окривана и с пръсти грубо сочена,
изтива и вкаменява обич ярка...
Не се изтрива лесно,
не се измива искреност,
дори остъргвана от злобни челюсти
Не се разменя и не служи никому
прегръщана от спорна нежност...
В безветрие вода и бряг се свиват
Прегърнати в единство стихват
Очакваното, обезмислено умиране,
без обич ...страстно се развихря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Христов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0