Обезмислено умиране...
Прегръдките през тъмното са като мостове -
през бездната прехвърлят спомени
С пръсти впити в сърцата,
се молим да заспиваме без болка,
преследвани, разбити и оспорени...
Разпенени вълни от сухи плачове
разстилат сигурност без мярка...
Окривана и с пръсти грубо сочена,
изтива и вкаменява обич ярка...
Не се изтрива лесно,
не се измива искреност,
дори остъргвана от злобни челюсти
Не се разменя и не служи никому
прегръщана от спорна нежност...
В безветрие вода и бряг се свиват
Прегърнати в единство стихват
Очакваното, обезмислено умиране,
без обич ...страстно се развихря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Христов Всички права запазени
