Обич

13 нояб. 2014 г., 00:15

Поэзия » Любовная

475 0 4

Обич

Докоснато мълчание, безвремие в легенда,

самотна с вятъра на прага ми приседна,

завихрена в стихнато наричане полъхна

и бездиханно, в тихо обичане заглъхна.

Древни светове от луди атоми, горят,

теменужено дивни мечти с любов валят.

В тихо, бяло благоверие ще те открия,

от лудо търсене жадна от тебе ще пия.

С разголена душа през тъжните луни,

същността ми във вечност броди, където

в онзи миг, необятното ще се смали

във теб и безутешно ще пламти в битието.

Будна и сама, непкорна в любовта,

като буря ще те пилея лудо, бясно, диво…

С изгрева роден в деня ще потъна с теб в тишина,

В стари пътища, легенда дива тебе ще открива.

Emalda (Ванина Константинова)

2014-11-14T10:30:07+02:00

Благодаря!
poem_lady (Фери)

2014-11-13T12:01:03+02:00

На обичта трябва да се гледа и от по-философска гледна точка, не само като на лирична, спокойна и романтична, а и като на луда, интригуваща и претенциозна! Според мен това е една отлична интерпретация, за която мога само да те поздравя!
Emalda (Ванина Константинова)

2014-11-13T10:34:22+02:00

Благодаря!
stoyna (Стойна Димова)

2014-11-13T08:06:40+02:00

Интересна философска творба, която докосва дълбоко. Богата на метафори, образност и излъчва истина и последователност.Стиха също
ми харесва!
Поздрав за творбата и талантливата поетеса!
Оценям те най-високо.