Обич
Обич
Докоснато мълчание, безвремие в легенда,
самотна с вятъра на прага ми приседна,
завихрена в стихнато наричане полъхна
и бездиханно, в тихо обичане заглъхна.
Древни светове от луди атоми, горят,
теменужено дивни мечти с любов валят.
В тихо, бяло благоверие ще те открия,
от лудо търсене жадна от тебе ще пия.
С разголена душа през тъжните луни,
същността ми във вечност броди, където
в онзи миг, необятното ще се смали
във теб и безутешно ще пламти в битието.
Будна и сама, непкорна в любовта,
като буря ще те пилея лудо, бясно, диво…
С изгрева роден в деня ще потъна с теб в тишина,
В стари пътища, легенда дива тебе ще открива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
