Обич
Обич
Докоснато мълчание, безвремие в легенда,
самотна с вятъра на прага ми приседна,
завихрена в стихнато наричане полъхна
и бездиханно, в тихо обичане заглъхна.
Древни светове от луди атоми, горят,
теменужено дивни мечти с любов валят.
В тихо, бяло благоверие ще те открия,
от лудо търсене жадна от тебе ще пия.
С разголена душа през тъжните луни,
същността ми във вечност броди, където
в онзи миг, необятното ще се смали
във теб и безутешно ще пламти в битието.
Будна и сама, непкорна в любовта,
като буря ще те пилея лудо, бясно, диво…
С изгрева роден в деня ще потъна с теб в тишина,
В стари пътища, легенда дива тебе ще открива.
© Ванина Константинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
На обичта трябва да се гледа и от по-философска гледна точка, не само като на лирична, спокойна и романтична, а и като на луда, интригуваща и претенциозна! Според мен това е една отлична интерпретация, за която мога само да те поздравя!
-
Благодаря!
-
Интересна философска творба, която докосва дълбоко. Богата на метафори, образност и излъчва истина и последователност.Стиха също
ми харесва!
Поздрав за творбата и талантливата поетеса!
Оценям те най-високо.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
