Обич
Нанизани безпътици по жиците
и лястовича памет за завръщане...
През капките, потекли върху мислите,
защо назад очите ни се връщат...
И все да се открием не успяваме,
мечтаем, здраво вързани за спомена
и в тази обич трудно оцеляваме,
пред изгрева безпомощно разголени.
Получили най-сляпото доверие,
подлагаме в краката му препъване.
Изгубени из дългото безвремие,
обесени на нервите опънати,
поглеждаме към жиците със птиците -
посоките ни стрелят с недоверие,
защото недомислени са смислите
и всичките безкрайности - премерени...
Преносено от дългото мълчание,
умира и последното ни вричане,
убиват ни въпроси незададени,
а всъщност се обичаме, обичаме...
Под лястовичи поглед се прегръщаме
в сезона на последното спасение.
И в нас узрява памет за завръщане
под този дъжд със вкус на откровение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
