Нанизани безпътици по жиците
и лястовича памет за завръщане...
През капките, потекли върху мислите,
защо назад очите ни се връщат...
И все да се открием не успяваме,
мечтаем, здраво вързани за спомена
и в тази обич трудно оцеляваме,
пред изгрева безпомощно разголени.
Получили най-сляпото доверие,
подлагаме в краката му препъване.
Изгубени из дългото безвремие,
обесени на нервите опънати, ...