Sep 9, 2009, 10:09 AM

Обич

  Poetry » Love
1.6K 0 38

 

 

Нанизани безпътици по жиците

и лястовича памет за завръщане...

През капките, потекли върху мислите,

защо назад очите ни се връщат...

И все да се открием не успяваме,

мечтаем, здраво вързани за спомена

и в тази обич трудно оцеляваме,

пред изгрева безпомощно разголени.

Получили най-сляпото доверие,

подлагаме в краката му препъване.

Изгубени из дългото безвремие,

обесени на нервите опънати,

поглеждаме към жиците със птиците -

посоките ни стрелят с недоверие,

защото недомислени са смислите

и всичките безкрайности - премерени...

Преносено от дългото мълчание,

умира и последното ни вричане,

убиват ни въпроси незададени,

а всъщност се обичаме, обичаме...

Под лястовичи поглед се прегръщаме

в сезона на последното спасение.

И в нас узрява памет за завръщане

под този дъжд със вкус на откровение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно откровение, поздрави!
  • Преносено от дългото мълчание,
    умира и последното ни вричане...

    При теб всичко е поезия!!!

  • "И в нас узрява памет за завръщане
    под този дъжд със вкус на откровение"
    Прекрасно е Галена, просто не мога да кажа друго!
    Весели празници!
  • За непремерените безкрайности!
    Още една доза поезия, благодаря, Галена!
  • "посоките ни стрелят с недоверие,

    защото недомислени са смислите

    и всичките безкрайности - премерени..."

    И колко малко трябва-миг нищожност
    да осъзнаем колко си приличаме
    с еднаквите излишни осторожности...
    Защо? И да не би? Или пък никак?

    Удоволствие си, Галена.Прекрасни мисли в прекрасни думи облечени!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....