21 авг. 2012 г., 10:44

Обич

984 0 0

Усещам мирис в пъпка спяща.

Усещам, че се ражда цвят,
след миг от пъпката блестяща

роди се роза с девствен аромат.

 

Неoбозрима, божествена, тайна...

Носеща в себе си кълна от плод.

С трепетна обич, докрай всеотдайна

в едничкия смисъл на този живот.

 

Не таз голата, измамната, днешната,

изрисувана с пращящ силикон,

за секс и пари тя, грешната,

превърнала се в лигав нагон.

 

Носеща незаслужено име любов,

нагла, безпардонна, цинична...

Сребровлюбена в образа нов.

Без непорочни места, неприлична.

 

Със теб прощално се сбогувам,

съблазън, пошлост, голота.

От себе си, грешника, се срамувам,

че някога си ми била мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...