Усещам мирис в пъпка спяща.
Усещам, че се ражда цвят,
след миг от пъпката блестяща
роди се роза с девствен аромат.
Неoбозрима, божествена, тайна...
Носеща в себе си кълна от плод.
С трепетна обич, докрай всеотдайна
в едничкия смисъл на този живот.
Не таз голата, измамната, днешната,
изрисувана с пращящ силикон,
за секс и пари тя, грешната,
превърнала се в лигав нагон.
Носеща незаслужено име любов,
нагла, безпардонна, цинична...
Сребровлюбена в образа нов.
Без непорочни места, неприлична.
Със теб прощално се сбогувам,
съблазън, пошлост, голота.
От себе си, грешника, се срамувам,
че някога си ми била мечта.
© Динко Милев Всички права запазени