Усещам мирис в пъпка спяща.

Усещам, че се ражда цвят,
след миг от пъпката блестяща

роди се роза с девствен аромат.

Неoбозрима, божествена, тайна...

Носеща в себе си кълна от плод.

С трепетна обич, докрай всеотдайна

в едничкия смисъл на този живот.

Не таз голата, измамната, днешната,

изрисувана с пращящ силикон,

за секс и пари тя, грешната,

превърнала се в лигав нагон.

Носеща незаслужено име любов,

нагла, безпардонна, цинична...

Сребровлюбена в образа нов.

Без непорочни места, неприлична.

Със теб прощално се сбогувам,

съблазън, пошлост, голота.

От себе си, грешника, се срамувам,

че някога си ми била мечта.