Обич
Откъде тази обич се стеле,
златоструйни, немирни лъчи
и препуска с конското стреме
през поля и безкрайни гори.
Тихо ляга до Дунава син
и разпъва прабългарски стан,
сетне кусва от кумис и млин,
от блюдата на младия хан.
Полетява над битката страшна,
сила влива в мъжки сърца
и задъхана, морна и прашна
коленичи на нова земя.
И къде тази обич разлиства
благодарни, синовни очи!
Може би във зрънцé от мънисто
на червени и бели конци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
