Mar 2, 2021, 8:37 AM  

Обич 

  Poetry » Other
127 0 4

Откъде тази обич се стеле,

златоструйни, немирни лъчи

и препуска с конското стреме

през поля и безкрайни гори.

 

Тихо ляга до Дунава син

и разпъва прабългарски стан,

сетне кусва от кумис и млин,

от блюдата на младия хан.

 

Полетява над битката страшна,

сила влива в мъжки сърца

и задъхана, морна и прашна

коленичи на нова земя.

 

И къде тази обич разлиства

благодарни, синовни очи!

Може би във зрънцé от мънисто

на червени и бели конци.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??