Обич
по стръмнината на източния хълм,
разранена е ръката,
но сочеше ли ми грешния път?
Залязваше луната,
а слънцето се галеше в роса,
исках да достигна
преди всичко - върха...
С последния повей
на хладния вятър,
затваряйки очи с едно "Здравей".
Дали те изпуснах
с последния прелет,
моя птица бъди,
лети с крилата си бели
с обичта ми, ти лети...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лара Все права защищены
Усмивки за теб