28.01.2008 г., 11:51 ч.

Обич 

  Поезия » Друга
681 0 8
С мъка изкатерих се
по стръмнината на източния хълм,
разранена е ръката,
но сочеше ли ми грешния път?
Залязваше луната,
а слънцето се галеше в роса,
исках да достигна
преди всичко - върха...
С последния повей
на хладния вятър,
затваряйки очи с едно "Здравей".
Дали те изпуснах
с последния прелет,
моя птица бъди,
лети с крилата си бели
с обичта ми, ти лети...

© Лара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е Росене ... така е Усмивки за теб
    Благодаря Васко Нека е усмихнат и твоя ден !
  • Поздрави, Лара! Пожелавам ти красиво слънчево небе с висок планински връх на хоризонта!
  • Поздравления з астиха...И знай,че пътя към върха е по-хубав когато минаваш по неутъпкани пътеки...
  • Гале , много ми се иска да не съм ги изпуснала ...
  • Данчо , изморих се вече да го диря този прав път .
  • Таня , поздрави и от мен
  • Продължавай нагоре,на прав път си.
  • Полета на мечтите си следвай винаги!Поздрав от ме с усмивка!
Предложения
: ??:??