s7r (Валери Шуманов)
256 444
30 мая 2008 г., 22:10

Обич 

  Поэзия
1555 0 10
Дори сърцето ми да спре,
застигнато от зла прокоба,
дори душата да умре -
за секунда не умирай, Обич!
Че без тебе този свят жесток,
бездиханен, уморен от злоба,
вилнее в мен като порок
и държи ме във окови.
И всеки мъчен, тежък ден
без теб, богиньо златокрила,
се чувствам немощен, смутен -
чувствам се без капка сила.
И дървета да цъфтят до мен,
ръцете сещам как изгниват.
Дори светът да е зелен,
във мен е само сиво, сиво.
Само щом си в моя път,
има нежност в мойте дроби.
Без теб очите ми болят.
Спаси ме!

                  Не умирай, Обич!

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Много хубав стих си написал, Влери, със стойностно послание!
  • Ти, ти си страхотен, бих искала да пиша като теб! Браво...просто изумително...много висок стил на писане, харесва ми!
  • Да, прав си Валери-ЛЮБОВТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСИЧКО!Чудесен стих!Поздрави!
  • Има ли я,има ни и нас...
    Поздрав!
  • Силно!!!
  • Аплодисменти, Валери!
  • Обичта е във всичко!Дори в малките неща!!!Обичай!!!Поздрав!!!
  • Носи в сърцето си обичта и тя никога няма да умре!Правиш го,нали?Прегръдка от мен!
  • Тя не умира - Обичта. Просто усещането понякога е такова. Скрива се някъде дълбоко вътре в теб, за да се излекува и когато най-малко я очакваш, изригва по- от всеки един предишен път.
  • Обичта не може да умре, докато има кой да я носи в сърцето си!
    Прекрасен стих, отново!
Предложения
: ??:??