Обич
Дори сърцето ми да спре,
застигнато от зла прокоба,
дори душата да умре -
за секунда не умирай, Обич!
Че без тебе този свят жесток,
бездиханен, уморен от злоба,
вилнее в мен като порок
и държи ме във окови.
И всеки мъчен, тежък ден
без теб, богиньо златокрила,
се чувствам немощен, смутен -
чувствам се без капка сила.
И дървета да цъфтят до мен,
ръцете сещам как изгниват.
Дори светът да е зелен,
във мен е само сиво, сиво.
Само щом си в моя път,
има нежност в мойте дроби.
Без теб очите ми болят.
Спаси ме!
застигнато от зла прокоба,
дори душата да умре -
за секунда не умирай, Обич!
Че без тебе този свят жесток,
бездиханен, уморен от злоба,
вилнее в мен като порок
и държи ме във окови.
И всеки мъчен, тежък ден
без теб, богиньо златокрила,
се чувствам немощен, смутен -
чувствам се без капка сила.
И дървета да цъфтят до мен,
ръцете сещам как изгниват.
Дори светът да е зелен,
във мен е само сиво, сиво.
Само щом си в моя път,
има нежност в мойте дроби.
Без теб очите ми болят.
Спаси ме!
Не умирай, Обич!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
