2 окт. 2008 г., 13:41

Обич

854 0 10

По съмнало със звезден лъч една любов ме гали,

в прелистените спомени откраднала съня.

Преминала през много изпитания,

с усмивка подарила ми деня.

 

На есента със дъхави треви се врича.

И слънцето рисува ми с омайващи очи.

С вълшебство се изпълват и е като песен,

мечти, родени от щастливите сълзи.

 

До мръкване без страх аз в тебе ще надничам.

И с нежни думи стих на теб ще посветя.

Със обич всеки миг ще е магия,

и живота си със теб ще споделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...