2 окт. 2008 г., 13:41

Обич

858 0 10

По съмнало със звезден лъч една любов ме гали,

в прелистените спомени откраднала съня.

Преминала през много изпитания,

с усмивка подарила ми деня.

 

На есента със дъхави треви се врича.

И слънцето рисува ми с омайващи очи.

С вълшебство се изпълват и е като песен,

мечти, родени от щастливите сълзи.

 

До мръкване без страх аз в тебе ще надничам.

И с нежни думи стих на теб ще посветя.

Със обич всеки миг ще е магия,

и живота си със теб ще споделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...