По съмнало със звезден лъч една любов ме гали,
в прелистените спомени откраднала съня.
Преминала през много изпитания,
с усмивка подарила ми деня.
На есента със дъхави треви се врича.
И слънцето рисува ми с омайващи очи.
С вълшебство се изпълват и е като песен,
мечти, родени от щастливите сълзи.
До мръкване без страх аз в тебе ще надничам.
И с нежни думи стих на теб ще посветя.
Със обич всеки миг ще е магия,
и живота си със теб ще споделя.