Моята обич е обич без думи -  

срещнах те, тръгнах, мигът отлетя.

Бяхме далеч, но сякаш с куршуми

огнена тръпка сърцата заля.

Бяхме приятели винаги верни,

нямаше как да покажем любов,

само копнеж в часовете вечерни -

скрит или явен в душите ни зов.

Друг път поех аз, ти ме загуби.

Въпреки всичко остана до мен.

После изчезна, едва не погуби

вярата в светлия утрешен ден.

Казал бе някой, че щастие има,

щом във сърцето си радост тая.

Вървя аз след любов необяснима,

която ми дава надежда в съня.

Моята обич е обич без думи -

тиха, уверена, пълна с душа.

Вярвам, че някой ден помежду ни

мир ще настъпи, и светлина.