14 мар. 2008 г., 13:05

Обич, болиш...

3.5K 0 58
 

да

си

просто

наблизо

блажено

сънуваща

малко препушила

със спирала

размазана

влажна

и дъхава

на щастие обречена

толкова

топла

фина

изотопна

молекулно

проникваща

клетъчно

пареща

леко отнесена

гладна и жадна

вглъбена            

пулсарно

зарядна

бясна

боса

и рошава

нежно

метежна

хлебно

обикновена

всъщност

вълшебна

наблизо

просто

бъди

 

...

 

обич,

болиш...

 

като липсваш

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Смилков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • невероятно
  • Различно и чувствено! Определено вече съм фен и на двама ви!
  • Eх, не минаха ли вече девет-десет вечности?
  • Я виж ти на какв попаднах! Страхотно е! Браво!
  • Красота!!! Нямам други думи. Просто го почувствах с тялото си, с кожата си, а пръстите ми изтръпнаха от нежност. Премина като тръпка през косата ми. Благодаря ти... че ме остави без дъх!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...