Mar 14, 2008, 1:05 PM

Обич, болиш...

  Poetry » Love
3.5K 0 58
 

да

си

просто

наблизо

блажено

сънуваща

малко препушила

със спирала

размазана

влажна

и дъхава

на щастие обречена

толкова

топла

фина

изотопна

молекулно

проникваща

клетъчно

пареща

леко отнесена

гладна и жадна

вглъбена            

пулсарно

зарядна

бясна

боса

и рошава

нежно

метежна

хлебно

обикновена

всъщност

вълшебна

наблизо

просто

бъди

 

...

 

обич,

болиш...

 

като липсваш

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Смилков All rights reserved.

Comments

Comments

  • невероятно
  • Различно и чувствено! Определено вече съм фен и на двама ви!
  • Eх, не минаха ли вече девет-десет вечности?
  • Я виж ти на какв попаднах! Страхотно е! Браво!
  • Красота!!! Нямам други думи. Просто го почувствах с тялото си, с кожата си, а пръстите ми изтръпнаха от нежност. Премина като тръпка през косата ми. Благодаря ти... че ме остави без дъх!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....