Високи върхове, заснежени.
Под тях - свежа борова гора
до тучни поляни зелени.
Докосната от Бога земя.
Слънцето намира към теб път
и те гали със топли лъчи.
Чувстваш се някъде отвъд,
светът се изпълва с мечти.
Поемаш въздух, а в сърцето
се ражда дума вечна една
и грее усмивка на лицето.
ОБИЧ моя, добре си дошла.
© Васил Георгиев Все права защищены