27 мар. 2021 г., 10:21  

Oбич, магия и пролет 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
685 5 16

Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.

.

Паяче сплита сребристите мрежи,
пухчета в тях се се люлеят.
Старият град, до усмивка разнежи,
с влюбен захлас чичопеят.

 

Къщите, смъкнали димното рухо,
светят прозорци измити.
Сякаш в просъница славей дочуха
и им разгали душите.

 

Чудо ли шарено детско хвърчило,
морно притихна, в гнездата.
Дълго пътувало и преоткрило,
дом над градинка позната?

 

Пухчета кичат върби, среброкоси,
врабки бъбриво се молят,
утро надежда, в очите да носи –
обич, магия и пролет.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??