Oбич, магия и пролет
Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.
.
Паяче сплита сребристите мрежи,
пухчета в тях се се люлеят.
Старият град, до усмивка разнежи,
с влюбен захлас чичопеят.
Къщите, смъкнали димното рухо,
светят прозорци измити.
Сякаш в просъница славей дочуха
и им разгали душите.
Чудо ли шарено детско хвърчило,
морно притихна, в гнездата.
Дълго пътувало и преоткрило,
дом над градинка позната?
Пухчета кичат върби, среброкоси,
врабки бъбриво се молят,
утро надежда, в очите да носи –
обич, магия и пролет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
