Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
27.03.2021 г., 10:21 ч.  

Oбич, магия и пролет 

  Поезия » Пейзажна, Друга
687 5 16

Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.

.

Паяче сплита сребристите мрежи,
пухчета в тях се се люлеят.
Старият град, до усмивка разнежи,
с влюбен захлас чичопеят.

 

Къщите, смъкнали димното рухо,
светят прозорци измити.
Сякаш в просъница славей дочуха
и им разгали душите.

 

Чудо ли шарено детско хвърчило,
морно притихна, в гнездата.
Дълго пътувало и преоткрило,
дом над градинка позната?

 

Пухчета кичат върби, среброкоси,
врабки бъбриво се молят,
утро надежда, в очите да носи –
обич, магия и пролет.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??