Обич не се троши

Спънах се.

Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат.

Търкулнаха се мамини милувки…

Ръцете ѝ - дали ще ме утешат?

Сведох очи.

Целувките носеха послания:

„Обичам те!” и „Приятен ден!”

Изпълнени с нежност и обещания:

- Ще мисля за теб, а ти - за мен!

Усмихнах се!

По килим от целувки ще вървим.

Шепа ще взема - за приятел.

Буркана с нов ще подменим!

Отново ще съм горд притежател!

Целунах мама.

В прегръдките си тя ме приюти

и каза: - Ще ставаш батко!

Обичта ни ще се утрои! Помни!

Обич никога не се троши!

Миглена Хаджипенчева