24 окт. 2006 г., 18:16

Обич от разстояние

1.1K 0 4
Далече съм от дома,
отделена от майка и баща,
отцепена от родното гнездо.

Сама и самотна
като единак
в гъста гора.

Няма мисъл,
няма осезание,
а само безспирна болка.

Тъжна и нещастна
се скитам
в спомените си.

И мечтая
миналото да се
завърне.

Живея за борба,
боря се за живот,
а живота е любов.

Желая за ласките,
грижите и гнева
на близките си.

И сега разбирам -
колкото по-далеч,
толкова по-близо! (в сърцето ми)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...