24 окт. 2006 г., 18:16

Обич от разстояние

1.1K 0 4
Далече съм от дома,
отделена от майка и баща,
отцепена от родното гнездо.

Сама и самотна
като единак
в гъста гора.

Няма мисъл,
няма осезание,
а само безспирна болка.

Тъжна и нещастна
се скитам
в спомените си.

И мечтая
миналото да се
завърне.

Живея за борба,
боря се за живот,
а живота е любов.

Желая за ласките,
грижите и гнева
на близките си.

И сега разбирам -
колкото по-далеч,
толкова по-близо! (в сърцето ми)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...