24 окт. 2006 г., 18:16

Обич от разстояние

1.1K 0 4
Далече съм от дома,
отделена от майка и баща,
отцепена от родното гнездо.

Сама и самотна
като единак
в гъста гора.

Няма мисъл,
няма осезание,
а само безспирна болка.

Тъжна и нещастна
се скитам
в спомените си.

И мечтая
миналото да се
завърне.

Живея за борба,
боря се за живот,
а живота е любов.

Желая за ласките,
грижите и гнева
на близките си.

И сега разбирам -
колкото по-далеч,
толкова по-близо! (в сърцето ми)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...