Обич от разстояние
отделена от майка и баща,
отцепена от родното гнездо.
Сама и самотна
като единак
в гъста гора.
Няма мисъл,
няма осезание,
а само безспирна болка.
Тъжна и нещастна
се скитам
в спомените си.
И мечтая
миналото да се
завърне.
Живея за борба,
боря се за живот,
а живота е любов.
Желая за ласките,
грижите и гнева
на близките си.
И сега разбирам -
колкото по-далеч,
толкова по-близо! (в сърцето ми)
© София Русева All rights reserved.
това много ме радва !Благодаря ти отново