24.10.2006 г., 18:16

Обич от разстояние

1.1K 0 4
Далече съм от дома,
отделена от майка и баща,
отцепена от родното гнездо.

Сама и самотна
като единак
в гъста гора.

Няма мисъл,
няма осезание,
а само безспирна болка.

Тъжна и нещастна
се скитам
в спомените си.

И мечтая
миналото да се
завърне.

Живея за борба,
боря се за живот,
а живота е любов.

Желая за ласките,
грижите и гнева
на близките си.

И сега разбирам -
колкото по-далеч,
толкова по-близо! (в сърцето ми)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...