5 янв. 2014 г., 20:04

Обич под луната 

  Поэзия » Любовная
500 0 4

Колко хубаво е само

с мен да ходи женско рамо.

Как ме радва, като стъпка,

да усещам женска тръпка.

 

Как примигвам пред лъчите,

че ме пали тя с очите.

Аз я галя по косата,

тя пък търси ми устата.

 

И се сливаме в едното

с мирис пресен на сеното.

А усмихната - луната,

нека къпе ни в росата.

 

Боже, дай във мене мъжка сила

тази нощ да имам мойта мила.

Тя за мен сега да се разлее

и луната цяла нощ да грее!

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и оценките!
    Желая Ви щастлива Новата 2014 година!Бъдете здрави и пишете!!!
    Поздрави от мен и хубав Иванов ден!
  • Щастлива обич под луната,
    красиво описана от влюбен
    поет, пожелавам сбъднати
    мечти и на лирическия и на
    автора! Поздрави!
  • Не знам дали ще те сгрее луната, но сеното - със сигурност ...! Поздрави, Коле!
  • Мило, хубаво!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??