Jan 5, 2014, 8:04 PM

Обич под луната

  Poetry » Love
648 0 4

Колко хубаво е само

с мен да ходи женско рамо.

Как ме радва, като стъпка,

да усещам женска тръпка.

 

Как примигвам пред лъчите,

че ме пали тя с очите.

Аз я галя по косата,

тя пък търси ми устата.

 

И се сливаме в едното

с мирис пресен на сеното.

А усмихната - луната,

нека къпе ни в росата.

 

Боже, дай във мене мъжка сила

тази нощ да имам мойта мила.

Тя за мен сега да се разлее

и луната цяла нощ да грее!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и оценките!
    Желая Ви щастлива Новата 2014 година!Бъдете здрави и пишете!!!
    Поздрави от мен и хубав Иванов ден!
  • Щастлива обич под луната,
    красиво описана от влюбен
    поет, пожелавам сбъднати
    мечти и на лирическия и на
    автора! Поздрави!
  • Не знам дали ще те сгрее луната, но сеното - със сигурност ...! Поздрави, Коле!
  • Мило, хубаво!
    Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...