Колко хубаво е само
с мен да ходи женско рамо.
Как ме радва, като стъпка,
да усещам женска тръпка.
Как примигвам пред лъчите,
че ме пали тя с очите.
Аз я галя по косата,
тя пък търси ми устата.
И се сливаме в едното
с мирис пресен на сеното.
А усмихната - луната,
нека къпе ни в росата.
Боже, дай във мене мъжка сила
тази нощ да имам мойта мила.
Тя за мен сега да се разлее
и луната цяла нощ да грее!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
