Обич под луната

Jan 5, 2014, 8:04 PM

Poetry » Love

557 0 4

Колко хубаво е само
с мен да ходи женско рамо.
Как ме радва, като стъпка,
да усещам женска тръпка.
Как примигвам пред лъчите,
че ме пали тя с очите.
Аз я галя по косата,
тя пък търси ми устата.
И се сливаме в едното
с мирис пресен на сеното.
А усмихната - луната,
нека къпе ни в росата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Обич под луната

Want to read more?

Random works