31 июл. 2011 г., 21:14

Обич в зениците 

  Поэзия » Любовная
822 0 12

В моя сън тази вечер танцуваше

нежен спомен за юнско море –

ти със поглед по мене рисуваше,

сякаш бяхме земя и небе.

 

После тайно погълна ни тъмното,

и в нощта дива страст се взриви.

Векове сякаш с тебе по стръмното

извървяхме под тия звезди.

 

В лудостта ни  нощта се препъна,

от задъхване времето спря.

Този свят в две зеници потъна,

както в пясък попива вода.

 

Бях въздушна, бях много различна,

имах теб, значи бях по-добра.

На брега, под дъжда коленичил

сякаш вятъра свлече нощта.

 

Този сън си откраднах от лятото,

с него търсех вълна след вълна –

и какво, че отлитна със ятото,

щом в зениците скрих обичта.

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??