Обич в зениците
В моя сън тази вечер танцуваше
нежен спомен за юнско море –
ти със поглед по мене рисуваше,
сякаш бяхме земя и небе.
После тайно погълна ни тъмното,
и в нощта дива страст се взриви.
Векове сякаш с тебе по стръмното
извървяхме под тия звезди.
В лудостта ни нощта се препъна,
от задъхване времето спря.
Този свят в две зеници потъна,
както в пясък попива вода.
Бях въздушна, бях много различна,
имах теб, значи бях по-добра.
На брега, под дъжда коленичил
сякаш вятъра свлече нощта.
Този сън си откраднах от лятото,
с него търсех вълна след вълна –
и какво, че отлитна със ятото,
щом в зениците скрих обичта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
