21 июн. 2007 г., 22:25

Обичах те

1.5K 0 4
Обичах те и още те обичам,
но сляпа за моите чувства беше ти.
Искрен бях и никога не те излъгах.
Казваше обичам те, а всъщност друг обичала си ти.
Чудех се защо срещаме се рядко и толкова хладна си ти със мен.
Лъгала си ме, а аз ти вярвах.
Истината вече знам, боли ме, но това е то - животът.
Вече знам на жена да кажа "Обичам те" не ще се случи,
а във нейните думи не ще повярвам аз!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми! ако трябва да съм искренна за първи път чета стих на момчето,което пише въздействащо и то бързо.Откриваш в стиха си себе си това малко момчета го правят! ПОЗДРАВЛВНИЯ! Продължавай да пишеш!!
  • Един ден ще бъдеш истински обичан, Вальо!
    Ти го заслужаваш, а и не всички жени лъжат
    Поздравче!
  • Поздрав!
    Отличен стих!
    Браво!!!
  • Браво за стиха,страхотен е и за съжаление преживян и от мен,но аз няма да повярвам на мъжките думи...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...