23 июн. 2009 г., 20:55

Обичах те, но...

1K 0 5

Обичах те, но всичко свърши

във онзи мрачен ден,

когато огънят привърши

между двама - теб и мен.

 

Обичах те, но ти си тръгна,

безследно изчезна във нощта,

от тогава завинаги замлъкна

вопълът във моята душа.

 

Обичах те, тъй истинско и силно,

но за раздялата не бях готов.

Сега сърцето ми е непосилно,

отново да дари любов.

 

Обичах те и съжалявам,

че така се стекоха нещата.

Без вина сега се обвинявам,

че нарани ме ти самата.

 

Обичах те и да те мразя

не мога, колкото и да опитвам,

и не ми се иска да го кажа,

но май все още те обичам?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...