23 дек. 2009 г., 23:01

Обичахме се някога...

561 0 0

Ти ме правеше истински щастлива, 
само с тебе аз се чувствах жива.
Как можа таз съдба да ни раздели, 
истински обичахме се в миналите дни. 


Без теб сега не мога да живея
и мислите ми са все същи: 

- Обичах ли те или себе си залъгвах?... 

и – Дали ще мога да те преживея?...

Не, аз не плача вече, 
но това не значи, че за теб не мисля, 
че не те сънувам... 
Аз ще продължа да нося маската си на щастливка,

колкото и да ми струва! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...