Ти ме правеше истински щастлива, 
само с тебе аз се чувствах жива.
Как можа таз съдба да ни раздели, 
истински обичахме се в миналите дни. 

Без теб сега не мога да живея
и мислите ми са все същи: 

- Обичах ли те или себе си залъгвах?... 

и – Дали ще мога да те преживея?...

Не, аз не плача вече, 
но това не значи, че за теб не мисля, 
че не те сънувам... 
Аз ще продължа да нося маската си на щастливка,

колкото и да ми струва!