23.12.2009 г., 23:01

Обичахме се някога...

559 0 0

Ти ме правеше истински щастлива, 
само с тебе аз се чувствах жива.
Как можа таз съдба да ни раздели, 
истински обичахме се в миналите дни. 


Без теб сега не мога да живея
и мислите ми са все същи: 

- Обичах ли те или себе си залъгвах?... 

и – Дали ще мога да те преживея?...

Не, аз не плача вече, 
но това не значи, че за теб не мисля, 
че не те сънувам... 
Аз ще продължа да нося маската си на щастливка,

колкото и да ми струва! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...