Обичай ме в южняшки вятър,
щом ти косите разпилей!
Обичай ме във лъч от слънце,
за тебе сутрин щом изгрей!
Обичай ме в две глътки вино!
Обичай в капчица роса!
Обичай ме в небето синьо!
Обичай в паднала сълза!
Обичай ме във стара праскова
по устните ти щом гори!
Обичай ме, тъй нежно-страстна,
щом няма кой да те приспи!
Обичай ме, дори когато
мъка по кожата се стича!
Обичай жаркото ми лято,
тъй както никой друг не е обичал!
Обичай ме, дори когато
сърце да дам не съм успял!
Обичай ме с две бели рози,
щом разбереш, че съм заспал...
© Красимир Дяков Все права защищены